Standing frozen in the life I've chosen you won't find me, the past is so behind me buried in the snow
Публикации
Птица
В отражението от очите ти мога да видя как слънцето се скрива зад облаците и остава само като светла дантела, а долу на земята е толкова небрежно разхвърляно и смешно Що за полудял сезон е това – вместо да валят снежинки есенни листа въртят се във вихрушка, кехлибарен пух кръстосва улиците и пресича пътя на колите Сигурно си виждал как полита птичка сякаш полетът й е рефлекс просто иска да избяга разперва криле и се издига изчезва от погледа ти пробива облаците търси си слънцето Понякога и на мен ми се иска да мога да летя. Това би значило свобода, нали? Но откъде знаем, че птичката е свободна Кой знае какво казват очите й? Как да знаем наистина къде отива? Как знае къде да се върне после? И защо остава? В полуделия сезон, в делничния хаос, в неизказаните думи, в усмивките на хората , в малките мечти, тя намира себе си и пее и е щастлива и всичко е на мястото си.
dearly beloved are you listening i can't remmenber a word that you were saying are we demanted or am i disturbed the space that's in between insane and insecure oh therapy can you please fill the void? am i retarded of am i just overjoyed? nobody's perfect and i stand accused for lack of a better world and that's my best excuse
The place beyond the broken
Мръсна е. Изцапа се с омраза гняв и злоба първо към себе си после към света около нея. Изцапана е с лепкава непоносимост страх изгарящ гърлото й кисело усещане за болка. Толкова е мръсна. В огледалото я гледат едни присвити очи потънали във черни секни и по нея текат виковете които никой не чу. Не понасяше да я докосват ръцете. Не понасяше да я гледат така. Не искаше да се разпада на парчета грешки и всеки път да губи части от себе си. Пусна водата да шумоли. Пусна самотата да дойде до нея. Когато беше с нея нямаше кой да я спре да прави глупости. Водата се допря до устните й. Почиства я. Остава само празнината в очите й в тялото й. И може би прекара доста дълго време в самотата нейната компания е колкото добра, толкова и опасна, научи се да лъже, научи се да се смее...
Чудя се колко хора могат да дойдат, докато последната минута на 3:30 си отива мълчалива и незабележима. Особено днес. Особено в деня, в който облаците плачат на всеки 10 минути. Толкова много хора. Толкова много животи се преплитат в тъжния делничен град. Вървят така безгрижни, безвременни, докато аз броя секундите с огромните си крачки, появяващи се на зиг-заг по счупените плочки на земята. Стъклата пред очите ми са мокри, но не от дъжда, а от моето бездумие и твоето бездушие. Бързо си проправям път през обърканите улици на моето съзнание и безсмислените булеварди от пречупени лица. И се превърнах в паразит. Без да ме е грижа, ползвам неограничени количества търпения, надявания и утехи, звуци от самотни китари и потънали в мъглата текстове на песни, шепи с още няколко секунди. А светът е вятър и буря. И отново заваля. И вече ми е адски студено в това тяло.
where do I take this pain of mine I run, but it stays right by my side so tear me open, poor me out there's things inside that scream and shout and the pain still hates me so hold me, until it sleeps just like the curse, just like the stray you feed it once and now it stays so tear me open, but beware there's things unside without a care and the dirt stil stains me so wash me, until it sleeps so tell me why you've chosen me don't want your grip, don't want your greed I'll tear me open, make you gone no more can you hurt anyone and the fear still shakes me so hold me, until it sleeps
Бавно умира една от вечерите на август. Тя е необичайно студена, болезнено прободена от спомени, копнееща да не си отиде. Но въпреки това осъзнава, че пред времето точно тя няма никаква власт. Може би ще се опитам да я задържа. За мен август е познат приятел. Той ми донесе вкъщи, топлината, самотата, ситните светлинки от далечните лампи и музиката на тишината. Той ми подарява своите нощи, а аз ги гледам как умират една след друга и мога само да седя до тях и да ги утешавам с мислите си странни, с думите, че всичко ще е наред. След това чувствам как топлината им си отива от тях и те изстиват и губят цветовете си. Тогава лягам до тях и затварям очите им, после затварям и моите и заспивам. А на сутринта всичко се повтаря, като зла магия. Как искам никога вече нощта да не умира, искам времето да спре и винаги да бъде този август. Как само го искам.
.JPG)