Drugs or Candy

Аз съм само човек Само тяло Само кожа, мускули, кости Без душа Вече не туптя Вече не горя Студен съм В тази студена стая Толкова тясна, че не мога да дишам Толкова е късно, че дори нямам нужда да го правя. Мога да жертвам живота си Да умра Да остана само пепел Име, което след време никой няма да помни Мога да бдя Мога и да се изгубя в тъмнината Но не мога да живея отново. Не помня как. Прости ми. За това че съм единствен жалък счупен спомен. Снегът ще ме навали Ще ме избледни Ще ме направи забравен. До следващият път когато те отнесе вятърът. До следващата зима, която ще прекараш без мен. До следващия път когато гневът ще те превземе като наркотик. Тогава ще се погледш в огледалото и ще видиш мен Ще искаш да ме забравиш Но няма да се случи Ще издълбая празнина във всяка твоя частица ще ровя дълбоко и ще боля Толкова много ще боля. Можеш да ме погледнеш в очите Може да ме обиждаш Може да плачеш за мен Може да ти липсвам И да искаш да съм до т...

  even though you don't mean to hurt me you keep tearing me apart   would you please have mercy on me I'm a puppet on your strings and even though you got good intentions I need you to set me free

  I used to recognize myself it's funny how reflections change When we're becoming something else I think it's time to walk away

  Waiting for a sign, I guess I missed it on the way I tried to walk the line but it's more than I could take I get so tired of waiting, your signal's fading out You're on the outside before you even know you're out of place     I've had enough and your time is up So give me something, that one thing real and I'll say yeah 'Cause I've been going out of my head again Just waiting for a lifeline    

Taking the days as they come But now I'm seeing the world As if it had a thousand sounds I admit That they're somewhere along the lines I guess I lost my grip But luck has turned the page And time is up I need to get things right One more chance to catch the light

Пет червени светофара мълчаливо забраняват на слънцето да топли на пеперудите да пърхат. Все по-студено. Все по-мрачно.   Времето ми си отива бавно. Толкова бързам всеки път че всъщност още никъде не съм тръгнала никъде не съм отишла. Искам да се върна „там“ но там досега само мен ме е нямало. Как да бъда , след като не съм. Не е вярно, че „завинаги“ носи утеха. Това е просто дума Бездействие в действието и действие в бездействието мълчанието на утринта докато съм спряла на червено сплитам пръсти с досадните мисли чакам да започна отново да тиктакам с времето.

I know I could lie but I’m telling the truth Wherever I go there’s a shadow of you I know I could try looking for something new But wherever I go, I'll be looking for you Some people lie but they're looking for magic Others are quietly going insane I feel alive when I’m close to the madness No easy love could ever make me feel the same

Every once in a while people need to go back to the places that saved them,  even only to see that they are still right there where they left them. So I opened my box of thoughts and saw the ruins And in the ruins – music Like a memory of tomorrow. 

''Само не оставяй нищо да се приближи до тебе. Щом допуснеш нещо да се приближи,  ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи...''

Last night was dressed in lonely blue. She came and washed away the world that lost its way to stay alive people lost inside their wrong believings bodies that forgot how to breathe in and out born in poison, poison running in their veins. And who can tell to whom does this belong this place and this forbidden song the time WHO stole my stolen dreams the night WHO only brings a memory but memory too strong and painful that your eyes will always see the one that never goes away the one that’s keeping you awake the war and after there is no after there is no home there is no one not anyone no beauty, love or joy not anymore just dark just fear the feeling you’re alone tired, with no name and soul who are you? does it really matter when you turn in blue insane.

my love just went away I can not swim and chase her like an old boat I'm destoned to stay watch the sea for years  come back my lonely blue come back

С два пирона ме заби в стената и утихнаха дърветата и се скриха птичките и белезите още се отварят всеки път когато дойдеш. Не ти искам слънцето, не ми го носи, не ме търси, стената се разруши. Само тухлени развалини, само двата пирона, само аз останаха под нея.

По улиците черно-бели напред, назад, наляво или дясно аз съм винаги в средата. Винаги желая ново и красиво, винаги те срещам старо и нещастно време...

Света ми се побира в шепа часове безкрайни, лоши новини и удари под кръста. Болката направо ме изяжда пъпли в цялото ми тяло и се забива точно в очите ми и не им дава да виждат от сълзи. А дори не плача  дори не съм нещастна просто времето ме е заключило в кафез. Хубав е за който го погледне, но ако отвори вратичката има миризма на гнило. Така миришат секундите, минутите, часовете тук , където всичко се срива под нозете ми. А аз седя на клонче златно и забила в него нокти чакам да загине всичко. Страх ме е да мисля. Не искам да сляза. Няма да се боря – тези сили са невидими за мене. Няма да говоря – както винаги не го обичам. Ще съм тук когато се орони златната фасада и ръждата обвие изцяло моята клетка. А ти продължавай да ми носиш рози. До скоро за утеха – от скоро са за погребение

everybody's got their demons even wide awake or dreaming i'm the one who ends up leaving meke it ok see a war i wanna fight it see a match i wanna strike it every fire i ignided faded to gray but now that i'm broken now that you know it  can you see inside?

You, You never said a word You didn't send me no letter Don't think i could forgive you See our world is slowly dying I'm no wasting no more time Don't think i could believe you

Уморих се от първи крачки. Тези отчаяни опити, с които доказвам на себе си още веднъж колко сама съм. И се надявам никой да не е забелязал колко отчаяно се впускам в нищото за пореден път.