Да. Може би сгреших. Но за минута две или повече беше толкова хубаво да забравя проблемите си и да се съсредоточа към това колко ме боли главата, да не ми пука кое е правилно и защо, кое е грешното и как. Не можех да стоя будна. Очите ми се затваряха и ми тежаха. Но ако ги затворя какво ще стане. Ще помня ли нощта. Ще имам ли сили да се надигна сутринта. Ще се събудя ли изобщо и какво ще правя когато не искам нищо да правя. Искам да пия още и когато се събудя да съм отново пияна. Спри да говориш, просто спри. Писна ми от тези твои думи. Имам нужда от теб, а те няма. Къде си? Защо си там, а не тук? Защо винаги избираш да си сам и оставяш и мен сама. Трябва ли да живея сама. Трябва ли да се боря сама със страховете. Знаеш ли изобщо дали мога? Искам да се сгуша в прегръдките ти, да затворя очи и да усещам само допира ти по лицето си, топлината от тялото ти, как дишаш съвсем леко. Искам да ти се накрещя. Но ти няма да ме чуеш. Не. Всъщност имам нужда да си налея още ед...