Drugs or Candy

Имам нов прозорец  Гледката от него е изгнила Горе небето плаче по цял ден  Долу ръждата пълзи по път безформен Старо едва дишащо съзнание На един свят неспирно въртящ се,  В едно и също влачещо се мълчание А ти си в същото безлицево тяло,  Същото еднообразно тягостно цяло,  Което се разтича във безвремие,  Дали дишаш или не, е без значение Защото имаш сякаш цялата безкрайност Тук между стените ярко бели Да полудееш от мисловни срещи и раздели Да намериш непозната празнота Да останеш тих и черен като вятъра.

 

Гледам мястото на разрушението.  Бели призраци в нощта,  изпълзяваме от черните лъчи на земята,  за да изпълним пространството с мъчно мълчание.  А времето отмерва плачещи полутонове.  За последно сякаш ще се видим, след секунди.  Ще ни вземе небето спомените,  ще погребем думите, които не успяхме да опазим,  и неизказани, ненужни, чужди, забравени,  ще простим на света, че така нагло ни уби. 

And I don't want the world to see me 'Cause I don't think that they'd understand When everything's meant to be broken I just want you to know who I am

I never wanna be alone again And now I know that I remember your name I never wanna be alone again Coffee, cigarette, goodbye

Feel like a stranger Don't know who I am Hear all the silence Got no one to blame Changes around me All light in the same