Drugs or Candy

 

Гледам мястото на разрушението.  Бели призраци в нощта,  изпълзяваме от черните лъчи на земята,  за да изпълним пространството с мъчно мълчание.  А времето отмерва плачещи полутонове.  За последно сякаш ще се видим, след секунди.  Ще ни вземе небето спомените,  ще погребем думите, които не успяхме да опазим,  и неизказани, ненужни, чужди, забравени,  ще простим на света, че така нагло ни уби.