Drugs or Candy

Агонизираща болка обзема цялото ми тяло. Изпадам в безсъзнание и викам, въртя се  в тежкото дихание. Всичко случи се така внезапно. В утрото пронизана с гърмежи, сънувам буря. Събаря ме невидимата сила в океан от кървав студ. Невъзможно е да се задържа на повърхността, тежината не ми дава, където и да застана все е краят на света ми и падам, потъвам. Дълбая надолу с нервна бяс и лудост, незнам и аз какво да търся, когато сърцето ми остава вехнещ мускул и може само да мрази. Има ли изобщо нещо истинско, по пътя за надолу?

Hello again, my dear old friend  Is it that time again? Is this the end? The beat goes on and on, with such sweet grace But I'm just out of time, I'm out of place I found rebellion in self destruction I need to find a place to lay my head I walk then I crawl I'm thankful to be moving at all Considering all the places, I've been on the way I've been on the way Some people build towers, I just dig holes, On my way down again, on my way down

В поле от ръж зелена, сред  хълмовете самота уморих се да живея вечно във страха. Изгаря кожата ми бяла, под лъчите силни, слънчеви, които ме убиват с красота. Не мога да понасям топлота, защото е така студено в мен. Още помня болката разбита на хиляди трошички лед. Сякаш съм заключена далеч,  в клетката ръждясала на миналото, далеч от чувства и мечти и мога само да горя, да търся своя ключ или надежда, обречена отвътре бавно да се руша, а камуфлажната ми външност да е смях в илюзията чужда. Очаквам да затъна във забрава, в живот безсмислен на омраза, обичаща, ала ужасно жалко, обичана, ала от много малко. И скитница душата ми остава и проси милост, търси някой, с когото да си подели цялата любов, която е откраднала от онзи свят предишен. Наслаждавам се на тишината вечна, в която чувам само как писалката листа докосва, как поема си сърцето въздух тежко и живея…живея… Ще бъда там                   ...