Drugs or Candy

Крещях на стената Болях на себе си Залях се със студено по лицето във всички възможни цветове Исках да ме чуеш през 300 километра разстояние Крещях на облаците А те заваляха Чуваш ли ме?

    ...a really crazy type of nature morte

Чудя се колко хора могат да дойдат, докато последната минута на 3:30 си отива мълчалива и незабележима. Особено днес. Особено в деня, в който облаците плачат на всеки 10 минути. Толкова много хора. Толкова много животи се преплитат в тъжния делничен град. Вървят така безгрижни, безвременни, докато аз броя секундите с огромните си крачки, появяващи се на зиг-заг по счупените плочки на земята. Стъклата пред очите ми са мокри, но не от дъжда, а от моето бездумие и твоето бездушие. Бързо си проправям път през обърканите улици на моето съзнание и безсмислените булеварди от пречупени лица. И се превърнах в паразит. Без да ме е грижа, ползвам неограничени количества търпения, надявания и утехи, звуци от самотни китари и потънали в мъглата текстове на песни, шепи с още няколко секунди. А светът е вятър и буря. И отново заваля. И вече ми е адски студено в това тяло.

Everyone's got a special box that they keep on a dusty shelf

питам се защо случи се това някой размени живота с вечността

where do I take this pain of mine I run, but it stays right by my side so tear me open, poor me out there's things inside that scream and shout and the pain still hates me so hold me, until it sleeps just like the curse, just like the stray you feed it once and now it stays so tear me open, but beware there's things unside without a care and the dirt stil stains me so wash me, until it sleeps so tell me why you've chosen me don't want your grip, don't want your greed I'll tear me open, make you gone no more can you hurt anyone and the fear still shakes me so hold me, until it sleeps