Drugs or Candy

                 Put me on the train, send me back to my home

Попей му малко, затвори очи и попей му за гнева; за нещастието; за съдбата нечестна убиваща; за борбата; за съществуването нереално монотонно безразлично; за приятелството споделено и несподелено; за трагизма на живота дето чака да живее; за лъжата прозрачна едновременно с това и мрачна; за плътското желано; задушаването и смъртта; за пръстта и червеите и безкислородната земя три метра по-надолу от листата кафяви, черни, киша есенна, килим от болка, която никой никога не вижда, нито чува, нито го интересува; за страданието; за бездомника, който не прекрачи прага, не каза: ”Добър ден!” , не беше посрешнат и не се усмихна, а остана сам; за мизерия и нищета; за студа в нощта безкрайна; за мечтата пак да има топъл ден; за радостта ненужда, ала толкова и нужна; за силата; за слабостта; за неказаното; за страха да бъде казано на глас, а и да бъде то не ще е чуто, няма от кого, няма никой... Затова и никой не намери дом, никой не влезе, никой не поздрави, никой не обича, никой не загина, н...