Drugs or Candy

Аз не съм ви вече враг, не съм аз сила или дума, не съм ни слънце ни мечта, а бездомна пред бездомен праг. Не ще ви моля за пощада, едва склонявам и глава. Душата ми е на съд развяна пред безразсъдната тълпа. За повечето съм ненужна, бегъл и прозрачен спомен, вечно неразбрана и нечута в собствената си самотност чужда. Между самота и сън се лутам напразно търся сила в слабостта си, изгубила това, което имам и ненамерила това, което искам. Гласът безгласен пак отеква, болката диханието спира, то умира. Тишината винаги остава с мене за полет, не – за падение омразно. Толкова неказани слова тая в плача си приглушен. Бомби от страдание се сипят върху моята разруха. На жал да се надявам смешно е, ала какво? И утеха да намеря мога, но нали с живота се прощавам. Сега намирам своя пристан, света с усмивка ще рисувам, докато и той най-сетне разбере – аз не съм ви вече враг.

                             The neon lights in bars And headlights from the cars Have started a symphony Inside of me The things I left behind Have melted in my mind And now there's a purity Inside of me

Страх и шум и болка и несвобода, живот в найлоновата опаковка, прикованост между две стени и пламъци и задух и лъжи, илюзии тъмни, тъмни цветове, неразтворими спомени убиват ненаказано, невъзможен е сънят, заглъхва и гласът, така смразен и нараним, смирен и уморен човекът тъне в самота, а хаосът, хаос прерисува под надвисналите остриета смъртни. И безнадеждност и тъга и злоба и вечна суета, така е щом попаднал си в найлоновата опаковка.