Drugs or Candy

Хей малко момиче, подари ми от твоята мъка . Дай ми една твоя сълза, скрий се със броня от камък, пази се от идващите куршуми, защото си малка и жива, а този ден е толкава мрачен, вали едър дъжд, разтопява лицата и те се превръщат във сенки нелепи. Можеш ли, момиче, да ми върнеш вчера? Защото днес мълчание е всичко, а в главата ми рояк от мисли се преплитат във спирала тънка и ранима. Мислиш ли момиче за нещата, които никога не си казвала и за думите-грешки. Познаваш ли любовта, която никога не си срещала? Знаеш ли, момиче, какво е да се взираш в отражението си в калната локва и да те боли при всеки удар на капките дъжд, падащи върху него. Всяка капка е един миг от вечността, но ти го нямаш, защото времето е счупено и изхабено. И стрелките вървят, а ти си все това малко момиче. Още седнала пред врата на бъдещето, незнаеща дали трябва да влезеш. Страхуваш се да говориш, да си спомниш, да мечтаеш. Защото всичко, което...

Да започнеш да дишаш отново. Да се преродиш... Един ден се събуждаш и заживяваш друг живот. Всичко, което си преживял е не било , не се е случило...никога не си казал колко много съжаляваш за грешките си, никога не си показвал, че чувстваш нещо повече от гняв, че можеш да обичаш...никога не си бил себе си...защото те е нямало. Да започнеш от начало. Кой би искал да изтрие миналото си с малка, изцапана гумичка и наистина ли очаква после всичко да е ОК. Кой би искал да направи това? Не и аз. И все пак се случи точно на мен. Имам магия. Някои мислят, че е супер, че е невероятно, че е дарба, че е добра... Не е. Магията ми отне всичко. Името. Мечтите.  Въздуха. Любовта. Живота. И независимо от това сега тя е единственото, което имам. Гадната част от мен.   В замъка от глупави илюзии. Не мога да започна отначало. Не мога да се преродя. Не мога да дишам...