Мемоари
Ранна утрин и претъпкан автобус нещо в мене се надига бавно кара ме да стана права да забравя за това къде съм и да си измисля нещо жалко за раздяла и неосъществимост на мечтите ми за бъдеще красиво. Всичко можеше да е различно можеше да сме двама да вървим по улиците стари и със споделеност тиха да обичаме луната. Любовта винаги е разваляла грима ми… Пак в познатата студена стая връщам се след дълъг ден и под едри капки от вода смъквам тази тъмна мръсотия и умората ми черна се топи във топлина а пък болка като острие се промушва между всяка моя клетка. Странно как съм нечовешки изморена а не мога още да заспя чувам смях и шумове отвън а аз съм тук, лежа сама чувствам се разрязана на две… сещам се една приспивна песен, както времето преди и запявам си я леко. Вече не ме боли… или съм заспала в самота.