Drugs or Candy

The front of my brain gets calls I can't convey a calm oceaned voice that echoes 'round the void it's like running lost in the woods

 Have you ever been so happy that you're sad that the lights turn to stars  and the stars become eyes  and hello's are goodbye's  and the laughts are the sigh's  and the show disappears with the note  'until the next time'

Бавно умира една от вечерите на август. Тя е необичайно студена, болезнено прободена от спомени, копнееща да не си отиде. Но въпреки това осъзнава, че пред времето точно тя няма никаква власт. Може би ще се опитам да я задържа. За мен август е познат приятел. Той ми донесе вкъщи, топлината, самотата, ситните светлинки от далечните лампи и музиката на тишината. Той ми подарява своите нощи, а аз ги гледам как умират една след друга и мога само да седя до тях и да ги утешавам с мислите си странни, с думите, че всичко ще е наред. След това чувствам как топлината им си отива от тях и те изстиват и губят цветовете си. Тогава лягам до тях и затварям очите им, после затварям и моите и заспивам. А на сутринта всичко се повтаря, като зла магия. Как искам никога вече нощта да не умира, искам времето да спре и винаги да бъде този август. Как само го искам.

Starring : Sound of silence Music Traffic Ghost Mice Chaos Math Snake Helix DNA Zoom

Аз съм крадец на спомени, животи и трагедии Аз съм измисленият многострадален герой Аз съм ти съвест, когато знаеш, че грешиш Аз оставам буден, когато заспиш Аз правя сънищата ти кошмари Аз знам единствен кога си ранен Аз единствен обичам как мразиш Аз съм причината да молиш за звезди Аз съм и причината да нямаш звезди Аз съм тъмнината в твоя светъл тунел Аз съм липсващото отражение вкусът на горчив шоколад с парченца портокал и миризмата на борови иглички един звук от гъстия хаос прашна тишина, нарисувана преди век Аз съм залез сутрин, а вечер съм изгрев Аз съм ти въздухът Аз съм ти водата Аз съм небе и пропаст бездънна Аз съм забвение Аз съм Ти

don't you worry when you feel so lonely, coz everyone's lonely they're all crazy too everyone's crazy under a lonely moon

Разликата между залезът на слънцето и здрачаването, са може би само няколко минути между здрачаването и малката светла тъмнина, в която се виждат едва очертанията на черните облаци, е може би тихата минорна песен на вятъра,  пресечена с дъжд от лято между тях  и онази тъмна, непрогледна нощ, като полята със мастило, е може би сянката, някога била човек с бесен вик той озарява пътищата, на някакъв език неразбираем, докато мечтите му не се разпръснат като прах. Шум. Хаос. Плач. И после тишина. Празнина. Горчивото усещане, че  вечността е оглушала. Кара ни да се втренчваме в бездната. "Аз не виждам прошката, а ти не виждаш сълзите." Бавно пъплеща забрава попива в сънищата ни.   Светлина в тунела или пукнатина в небето?

I wanna sing a song that'd be just ours but I sang them all to another heart and I wanna cry I wanna fall in love but all my tears have been used up