Имам нов прозорец Гледката от него е изгнила Горе небето плаче по цял ден Долу ръждата пълзи по път безформен Старо едва дишащо съзнание На един свят неспирно въртящ се, В едно и също влачещо се мълчание А ти си в същото безлицево тяло, Същото еднообразно тягостно цяло, Което се разтича във безвремие, Дали дишаш или не, е без значение Защото имаш сякаш цялата безкрайност Тук между стените ярко бели Да полудееш от мисловни срещи и раздели Да намериш непозната празнота Да останеш тих и черен като вятъра.
Публикации
Показват се публикации от октомври, 2021