Цял ден се нося в очите ти, но ти не можеш да ме видиш. Цяла нощ копнея за гласа ти, но ти не казваш нито дума, лежиш до мене неподвижно, вместо тебе тишината ме прегръща. Понякога не мога да дишам. Понякога очите ми са уморени, а мозъкът ми не иска да спи. Трябва ми тъмнина, а тъмнината ми тежи. Студено ли ти е когато те докосвам. Боли ли те, че не спирам да мълча, че те гледам, а не спя. Нощем ти си толкова различен, друг човек от този през деня. Нощем хората обичат да приличат на деца. Нощем няма как да ги осъдиш, грешките са станали безсмислени неща. Аз пък нощем съм мисловна буря. Мисля уж, а всичко е мъгла, гледам да се скрия от ярката луна. Искам просто да започна да живея тук, сега и не за теб. Само че без теб аз нямам нищо. Преди много време вярвах, че няма да посмееш да ми вземеш свободата, душата, гласа. Но ти ми ги крадеш частица по частица - всеки твой безслънчев д...