Drugs or Candy

Наливам се с отровата позната през вечерта безлунно зимна, разглеждам старите си белези безжизнени и посинели от студа. Всяка секунда в този свят – нещастие   се впива като пламък едър под кожата ми и я прави на мехури плът. Всеки ден гласовете им разпознавам, напомнят ми как никога не ще съм себе си отново. И знам, че зимата отива си а с нея и сънят, ала насред действителността прерязана стоя и гледам как се сипе последният снежец, преди да дойде пролетта. Толкова години криех се в забвението си, на колене в илюзията безкрайна, че сега единствено да плача мога, без да обясня защо. Някой знае ли как се диша въздух, пълен със прашинки мръсна пепел? Някой ще ми помогне ли да събера отново своите трескички да ги забода във себе си отново, защото мразя да ги губя. Крилата си загубих един ден така внезапно, и сега в душата ми не могат да живеят ни стихове, ни песни, ни любов. Не вярвам вече, в нищичко не вярвам! И знам , това не е трагедия ужасна, която да разтърси целия този свят, н...

I've seen down the end of the road Now I deal in a different story And I will never let go again I feel it in my bones I'll do this on my own

  Понеделник Усещам   умората във атрофиралите си мускули. Усещам празнотата в стомаха си безчувствен. И гласовете им чувам в душата си далеч от мен. И спомените за тях се потапят, задушават, давят. Мълнии и гръмотевици отекват сред нощта безлунна и беззвездна в самотата. Пулсираща е болката от неспособността да бъдеш жив наистина. И фарс е усмивката ти и илюзия е живота ти и заблуда са сънищата кошмари или просто тъмнина, но не и нужната утеха или причина търсена от тебе. Мираж неосъществим остават и мечтите ти и старостта ги разтваря, а петната на времето заличават същността ти. Но този ден си отминава като песен тихичка и нежна, само на тебе посветена. И как да му се сърдиш на живота, когато точно ти направи го такъв!     Вторник Усещам я – умората, за втори път. И сиви облаци в небето дори и да завиват светлината не връщат онзи спомен, не могат да ме стоплят във студа. А този студ е толкова разкъсан усещат го единствено вкочанените ми сини две ръце. Сне...