Drugs or Candy

Очите и тялото си ще скрия, като охлюв от света, във варовиковата си мантия, за да не ме закача никой, да не ме опознае, или нарани . И аз като обреченото мекотело, ще нося бавно своята душа-черупка , през тръните, обрасли със бръшлян , ще чакам да достигна есенно листо. Сама на себе си ще си говоря, без да чува никой друг. Ще гледам нощем пъстрото небе , без да знам, че това по него са звезди. Ще заспивам с песен на щурци, без да знам, че приказка това е . Ще живея просто ден за ден, път за път. Тук на Земята... без да има кой да питам, кога ще дойде краят...

   Тя  Тя е момичето, което свети в нощта, дори когато на хората не им е нужна светлина. Тя е момичето, чиято усмивка може да плени дори и самотата. Тя е момичето, в чиито поглед небето синьо лъчите приютява. Тя е момичето, което вярва, когато никой друг не знае как. Тя е момичето пред листа хартия, когато около нея света се срива. Тя е момичето пред отворената книга, к расотата , за да преоткрива. Тя е момичето, което спасява изгубени души в ръжта. Тя е момичето, което прегръща с топлите ръце на своето сърце. Тя е момичето, което стои отстрани, за да не я   разпознаят. Но тя е и момичето, което аз видях. Тя е красотата, тя е силата, стига да я опознаеш. Тя обича непрестанно, затова понякога е тъжна. Тя е недостижимата снежинка, молеща за малко топлина. Тя е малката прашинка от купчинката доброта. Тя е моята светулка, показваща ми път сред тъмнина. Тя изгрява след деня. Тя е момичето светлина.           ...

I'm holding onto white balloons Up against a sky of doom Tell me you see them 'Cause what's inside of me is invisible to most Even in clear view I'm sending out a signal to the possibility of you 'Cause right at this moment I know you're connected to a part of me that I don’t even know myself Angels lift me Are you with me? I’m holding onto you like I'm holding onto white balloons Carry Me Away I hope that you don't break