Dead memories
Мъртви спомени единствено си пазя скрити вече от кога не помня. През деня убивам ги коварно и погребвам ги в пръстта, нежно ги приспивам и завивам, лъжа себе си, че съм ОК. Ала през нощта не мога в сънищата си да се намеря, само тях отравям и над мъртвите остатъци ридая. Всичките онези мои дни, всички образи, усмивки, листи с хиляди слова, обещания, заръки, воля, фалшиви стимуланти, залъгалки, Муза и искри, преструвките, че съм щастлива, усмивките невинни и смехът в истерия познат, са напълно безполезни днес, затова ги хвърлих в купчината безполезна. Драснах клечката, запалих ги и край. Убих ги. Мъртви спомени си имам само. И трите белега отлявo, за да ми напомнят, че измамих, да знам, че жалка съм била. Мъртви спомени във моето сърце, погребани сред влага, мухъл, гнило... Кого ще заблуждавам – те не са добре, те скоро ще изчезнат всички и нощите ми също ще са празни. Но кой има право да ме вини? На пътя за никъде за пореден път оставам гола, боса,...