Публикации

Показват се публикации от юли, 2011

The Little Matchgirl

Изображение

Say goodnight

Изображение
                                                          Heaven's waiting for you                              Just close your eyes and say goodbye

I'm wasting away in my own misery

Изображение

Not a day to die

Изображение
                                                  Its haunting me! Im so alone,                           Im just trying to find my way back home,                           Im so alone, alone.

And the sea is crying for you

Изображение

Returning to the past ... for one hour

Изображение

Lenny Dandelion

Изображение
                                                                                                                                                                 "I'm the magic!"

Изгубена

Изгубена. Толкова сама. Затварям очи. Морски пясък цветен искам да замръзне в лед, защото ме измаря красотата. Лилавият залез ми напомня тъжна песен; и синята вода солена не може да те върне тук. Мидичка прекрасна е като надежда от света… Не я искам вече! Затова я хвърлям във водата. Ако това илюзия не беше сигурно по-лесно щеше да е. Но морски бряг до мене няма, море солено няма, няма мидичка-надежда, само сивота…сред небеса, мирис на невидими слова, хиляди увяхнали цветя, път без посока… Толкова сама. Отварям очи. Изгубена.

“Когато птиците се носят ниско”

Когато птиците се носят ниско, тревата свежа потъмнява, а думите напълно са излишни, защото безсилието надделява. Когато птиците се носят ниско, дъхът ни трябва да ни води, защото слънцето и утре ще изгрее, за да ни спаси от нощния кошмар. Когато птиците се носят ниско, грешките си виждаме сами, не ни е нужен никой друг сега, за да си обещаем мъничко подкрепа. Когато птиците се носят ниско, надеждата отлита винаги със тях и сто причини има да загинем, но ние ставаме с разперени ръце. Когато птиците се носят ниско, въртим се в кръг и гледаме небето, сред облаци увяхнали се реем, докато забравим за земя под нас. Когато птиците се носят ниско и няма кой да ги издигне пак, тогава пита м тихо Бога: “Какъв е този свят? Защо боли?” Когато птиците се носят ниско и чакам отговор на моите молитви, не мисля, че дори ти ме чуваш Боже, няма те…защото ни забрави. Когато птиците се носят ниско, и сълзите разбиват се около мен, тогава чувствам злобата ужасна и само в ъгъла утихвам тихо…

"Кой ще ме спаси?"

Аз съм просто                           душа . Треперя във студа. Живея със смъртта. Обичам в болката. Прераждам се в несвяст. Тъна във безкрая. Вик отеква в мен. Капки давят моето сърце. “ Кой ще ме спаси? ” Вече не останаха души… Само воят на сирена, разказва този тъжен край. Сълзи невидими ще роня докато изцяло изгоря от воден огън черен. Нямам вече и душа… Аз съм просто                           пепел .

The forbbiden