Това е моят рай. Любим спомен си, татуиран във съзнанието м и. Вечен смут, вечно безсилие. Вече ми е забранено да те пазя, думите ми са завързани за ръба на една чаша със смесен алкохол, събрала душата ми и разяждаща я бавно, лъжейки , че няма да боли. Поредната съчка си в огъня, който запалих от мечтите си. Сега съм детето без бъдеще, живеещо с мъдростите на безделник. Искам да съм до теб, да се махна от всички правила и мисли и надежди но няма да мога да го сторя, защото нямам сили, нито причина да застана срещу всички . И за какво ми е утре, за какво ми е свободата, ако ти не съществуваш… Това е моят край.
