Drugs or Candy

Не говори! Не ми казвай колко си ужасен не искам да чувам гласа ти обиден, нито да виждам лика ти сломен, в очите ти празни не искам да гледам. Душата ти е чиста, ала си просто сянка, просто капка кръв на пода бял, просто изгубена кауза, просто човек. Ти не си звезда на небето, ти не си цвете в полето, нито светлинката, която се отразява в морето. А прелитаща през тъмнината сова със жълти крила, разсичаща времето с острите нокти-тъга. Ти си вечният залез червен, разтопеното злато на фона зимен и слънцето, което живее за да изгрее. Кога ще разбереш колко си прекрасен и че не мога да ти се сърдя?! Не говори! Просто се върни… при мен.

                          на Ари Отвори вратата. Знам че днес дойде разруха, но повярвай утре ще е по-добре. Ще се събудиш в старата си стая, ще се намираш сред камари книги, прозореца ще скръцне тихо и когато го отвориш ще те срещне нежен мирис на липа. Ще си направиш чаша силно кафе, с много захар и сметана и ще излезеш, за да изживееш още един ден-дата... Ще срещнеш хиляди усмивки, ще гледаш тъжно към тълпата, ликът си ще познаеш във витрината блестяща и ще се запиташ за пореден път защо живееш, защо не спираш да мечтаеш, когато мечтите отдавна са забранени. Ще успееш и днес да намериш надежда на ръба на пропастта. Ще летиш с широко разперени криле и ще обичаш свободата си кратка. Със затворени очи ще дишаш и ще забравиш, че надраскана си с разочарование човешко. А когато нощта се върне, когато се измориш да бъдеш силна, ще си легнеш с последния трамвай, преми...