Бунтарско
Даже вече и Супермен знае, че нещо не е както трябва. Но защо да съм тъжна, какво като не съм вред. Не ми пука какво мислиш! Не ми пука дали ме знаеш каква съм, нито какво си мислиш, като ме видиш да влизам. Не ми пука за твоите болни фантазии. Ако искаш да обиждаш някого, направи го с огледалото докато се „мацонтиш” сутрин преди да ми се появиш пред погледа. Ама ми писна да ми се бъркаш в живота, да ме учиш как се живее, да ми бъдеш измислен приятел, който ще ме използва за случая и после ще се прави, че не ме е видял, когато се разминем на улицата. Писна ми и да ме разиграваш, да ме караш да се надявам и после да ми разбиваш сърцето. Да, знаеш ли, някои хора имат сърца, не са като теб. Писна ми да се събуждам в същия мизерен свят, всяка сутрин през последните 19 години и да намирам скапаното ти лице да ме зяпа и да ме съди дори докато спя. Може би е защото дишам… И какво сега и това ли да не правя. Писна ми да пия това горчиво и с...