Птица

В отражението от очите ти мога да видя

как слънцето се скрива зад облаците

и остава само като светла дантела,

а долу на земята е толкова

небрежно разхвърляно и смешно

Що за полудял сезон е това –

вместо да валят снежинки

есенни листа въртят се във вихрушка,

кехлибарен пух кръстосва улиците

и пресича пътя на колите

Сигурно си виждал как полита птичка

сякаш полетът й е рефлекс

просто иска да избяга

разперва криле и се издига

изчезва от погледа ти

пробива облаците

търси си слънцето

Понякога и на мен ми се иска да мога да летя.

Това би значило свобода, нали?

Но откъде знаем, че птичката е свободна

Кой знае какво казват очите й?

Как да знаем наистина къде отива?

Как знае къде да се върне после?

И защо остава?

В полуделия сезон,

в делничния хаос,

в неизказаните думи,

в усмивките на хората ,

в малките мечти,

тя намира себе си

и пее

и е щастлива

и всичко е на мястото си.