Because maybe, you're gonna be the one that saves me And after all, you're my wonderwall
Публикации
Поправка
Страховита спотаена омраза крие се в душата ми греховна. Да обичам трябва, ала мразя. Ден след ден по-силна става, тя слънцето пред мене замъглява и в сърцето ми от какавида се излюпват не пеперуди, а гнусни червеи, които прогнилата любов изяждат, ръфат, дъвчат, после плюят. Няма ден, а само нощ и в нея тишината единствена говори ми на свой език шепти ужасни, но и верни думи бъркащи дълбоко, ровещи, оставяйки ми рани кръв. И в тази кръв живеят червеите, в гнилото, в коварното. Но как от себе си да бягам, в огледалото поглеждам и искам да крещя, невидима отново да остана и да ме няма... Ала ето, че съм тук още дишам и живея поредния живот подарен от света, който ме презира. Аз няма да се дам дори и залез вече да не видя, дори и никога вече себе си да не бъда, дори и в лудостта си в призрак да се превърна, тези гласове са мои, тези дни нещастни също. Пътя си ще извървя, съдбата си ужасна ще погаля! Но ти къде си? Дай ми сили...