Кръговрат
Опитвам се да бъда будна но звярът в мен е още жив не ми дава да мисля не иска да съчувствам нито да те утешавам не мога да съм твоята стена не мога да ти подаря луната нито да посрещна изгрева до теб. Моят дом е мракът пътувам нощем към студената трева, минавам покрай твоето спящо тяло погалвам те но толкова леко, че нищо да не усетиш повече не мога повече не искам по-добре без мене остани инак звярът няма да те пощади ще те приспи със нежна песен ще ти носи всяка вечер самотата ще те принуди да сънуваш толкова за дълго и реално прикован без желания и без глас ще те държи до себе си насила, но най- лошото е, че ти самият няма да искаш да си тръгнеш ще те обича, ще те мрази, но ти няма да познаваш разликата, ще познаваш само студа дълбоко в себе си ще се бориш с него все едно се бориш с вятъра ще си помислиш че си го победил, но когато се опиташ да останеш буден звярът ще е още жив. Няма да ти дава да мислиш Няма да иска ...
