Мръсна е. Изцапа се с омраза гняв и злоба първо към себе си после към света около нея. Изцапана е с лепкава непоносимост страх изгарящ гърлото й кисело усещане за болка. Толкова е мръсна. В огледалото я гледат едни присвити очи потънали във черни секни и по нея текат виковете които никой не чу. Не понасяше да я докосват ръцете. Не понасяше да я гледат така. Не искаше да се разпада на парчета грешки и всеки път да губи части от себе си. Пусна водата да шумоли. Пусна самотата да дойде до нея. Когато беше с нея нямаше кой да я спре да прави глупости. Водата се допря до устните й. Почиства я. Остава само празнината в очите й в тялото й. И може би прекара доста дълго време в самотата нейната компания е колкото добра, толкова и опасна, научи се да лъже, научи се да се смее...
