Харесвам се такава. С подстригана коса. Накъдрила се сам сама. Пияна… не – опиянена: от живота от смъртта от нещастието, което сякаш е забравено и нереално от мислите премесени с утеха от дните нямащи си дата, от времето, в което няма часове, от мириса на печащ се във фурната кекс, поръсен нежно с пудра захар, от бисквитки с течен шоколад от чуждите животи по филмите и допира на страници от книга. Някак е трудно да повярваш, че след още малко от това, някъде на някакви си километри в далечината те очаква един друг живот. Една реалност, много по-различна, по-трагична от твоята. Някак е трудно да повярваш, че щастието ще стои до теб тогава. Ако това е щастие, разбира се. Ако не е, значи е хармония. Ако не е, значи е пробуждане. Ако не е, значи по-добре да греша.
Публикации
We are the heroes of our time
Don’t tell the gods I left a mess I can’t undo what has been done Let’s run for cover What if I’m the only hero left? You better fire off your gun Once and forever He said go dry your eyes And live your life like there is no tomorrow, son And tell the others
