Drugs or Candy

Дращи вятър по прозорците ми стари и замръзнали стъклата плашат се от него. Тъмната изсъхнала от странност нощ е ранена от единствения звук, стопяващ се от болка. Как да преживееш днес деня, как да се пребориш тази нощ с нощта, когато сякаш жалка сянка си насред тъмата, когато нито знаци има нито път. Сняг вали и с него слънцето те заслепява – лабиринтени лъчи ту проблясват, ту се скриват, между дърветата оголени и пусти. Сухата природа не знае тя сама коя е, сърди ни се и сълзите й са леден дъжд, стъклените й очи в дъгата се пропукват. Армия от гарвани вървят, поклащат се по счупени павета и гледат жално, плачат – мъчно им е за снежинките. В невидимия кръговрат изчезва песента на уличния музикант, остарял от мъка и несгода и мизерия... и няма никой да му подари монетка, да му помогне във нощта. Вятърът е като метъл песен - яростен и гневен, свири вместо музиканта и сърцето му от въздуха се дави, но тупти и диша тежко вместо вси...

Един смразяващ вик, дошъл като от края на света. „Събудих се.“ Не знам къде съм. Слънцето е пак над мен горещо и пари по очите ми – не виждам. "Загубих се" – кога така сгреших, безвъзвратно преродих се в друга, кога заслужих самота, кога сърцето ми се счупи и кой го стисна тъй жестоко, че се задушава с всеки дъх. Къде отидоха мечтите, защо не мога да ги имам? Поглеждам към безкрая... поглеждам към земята един единствен лъч от светлината има и той се отразява право в мен, но под мене няма сянка, няма я защото аз самата съм такава. Един вик от някъде пак чувам име ...  "Дали е моето?"  "Едва ли..." Не помня как се казвам вече – много време мина. Искам да го следвам тоя глас. Крачка, две...наникъде. K олко много стъпалца, колко крехък пътят е до тебе. Сякаш клати се света под мен като въжен мост е стар и без опори , рухва с всяка моя стъпка. "Не искам да падна в пропастта!" Един...