Беше от онези странни дни, в които за секунди се случва така, че ти просто изчезваш за света около теб и той също изчезва за теб. Свиваш се до размерите на една клетка и чакаш участта си. Нямаш име, нямаш чувства, нямаш друг изход освен да лежиш неподвижно. дали те боли – не знаеш дали ще оцелееш – не знаеш дали дишаш – не знаеш Тогава можеш целия си живот да видиш на лента…както става по филмите. Толкова пъти си си повтарял, че ти е трудно, че не можеш повече, искал си да легнеш една нощ и на сутринта вече да те няма, да загинеш. А сега…в този миг, всеки път, щом болката агонизиращо те унесе в сън, последните ти думи са, че искаш да се събудиш пак, че не искаш да умреш…не още… Това е страхът…не толкова от самата смърт, а от това, че ще си отидеш завинаги и никой няма да те види, никой няма да те помни, защото си живял живота си без смисъл. Всичките ти спомени са пръснати по различните краища на удареното ти съзнание и твоята задача е да ги събереш и подредиш…да напра...
