Прости ми

Аз съм само човек
Само тяло
Само кожа, мускули, кости
Без душа
Вече не туптя
Вече не горя
Студен съм
В тази студена стая
Толкова тясна, че не мога да дишам
Толкова е късно, че дори нямам нужда да го правя.
Мога да жертвам живота си
Да умра
Да остана само пепел
Име,
което след време
никой няма да помни
Мога да бдя
Мога и да се изгубя в тъмнината
Но не мога да живея отново.
Не помня как.
Прости ми.
За това че съм
единствен
жалък
счупен
спомен.
Снегът ще ме навали
Ще ме избледни
Ще ме направи забравен.
До следващият път когато те отнесе вятърът.
До следващата зима, която ще прекараш без мен.
До следващия път когато гневът ще те превземе като наркотик.
Тогава ще се погледш в огледалото и ще видиш мен
Ще искаш да ме забравиш
Но няма да се случи
Ще издълбая празнина във всяка твоя частица
ще ровя дълбоко
и ще боля
Толкова много ще боля.
Можеш да ме погледнеш в очите
Може да ме обиждаш
Може да плачеш за мен
Може да ти липсвам
И да искаш да съм до теб
Да те прегърна
Да те излъжа, че всичко ще е наред
Но аз няма да дойда
Няма да съм до теб
Нямам право на прегръдки
Нито на думи.
Може да крещиш.
Колкото и силно да крещиш,
няма да те чуя.
Никой няма да те чуе.
Колкото и на ситно да се разпадаш,
няма да те събера,
никога няма да си цяла отново.
Така стоят нещата.
Трябва да го приема.
Трябва да го приемеш.
Прости ми.