Тик так

Пет червени светофара
мълчаливо забраняват
на слънцето да топли
на пеперудите да пърхат.

Все по-студено.

Все по-мрачно. 

Времето ми си отива бавно.
Толкова бързам всеки път
че всъщност още никъде не съм тръгнала
никъде не съм отишла.

Искам да се върна „там“
но там досега само мен ме е нямало.

Как да бъда, след като не съм.

Не е вярно, че „завинаги“ носи утеха.
Това е просто дума
Бездействие в действието
и действие в бездействието
мълчанието на утринта
докато съм спряла на червено
сплитам пръсти с досадните мисли

чакам

да започна отново
да тиктакам
с времето.