Разликата

между залезът на слънцето и здрачаването,

са може би само няколко минути

между здрачаването и малката светла тъмнина,

в която се виждат едва очертанията на черните облаци,

е може би тихата минорна песен на вятъра, 

пресечена с дъжд от лято

между тях  и онази тъмна, непрогледна нощ,

като полята със мастило,

е може би сянката, някога била човек

с бесен вик той озарява пътищата,

на някакъв език неразбираем,

докато мечтите му не се разпръснат като прах.

Шум.

Хаос.

Плач.

И после тишина.

Празнина.

Горчивото усещане, че  вечността е оглушала.

Кара ни да се втренчваме в бездната.

"Аз не виждам прошката, а ти не виждаш сълзите."

Бавно пъплеща забрава попива в сънищата ни.  

Светлина в тунела или пукнатина в небето?