Не говори!

Не ми казвай колко си ужасен

не искам да чувам гласа ти обиден,

нито да виждам лика ти сломен,

в очите ти празни не искам да гледам.

Душата ти е чиста,

ала си просто сянка,

просто капка кръв на пода бял,

просто изгубена кауза,

просто човек.

Ти не си звезда на небето,

ти не си цвете в полето,

нито светлинката,

която се отразява в морето.

А прелитаща през тъмнината

сова със жълти крила,

разсичаща времето

с острите нокти-тъга.

Ти си вечният залез червен,

разтопеното злато на фона зимен

и слънцето, което живее за да изгрее.

Кога ще разбереш колко си прекрасен

и че не мога да ти се сърдя?!

Не говори!

Просто се върни… при мен.