на Ари

Отвори вратата.

Знам че днес дойде разруха,

но повярвай утре ще е по-добре.

Ще се събудиш в старата си стая,

ще се намираш сред камари книги,

прозореца ще скръцне тихо

и когато го отвориш ще те срещне

нежен мирис на липа.

Ще си направиш чаша силно кафе,

с много захар и сметана

и ще излезеш, за да изживееш

още един ден-дата...

Ще срещнеш хиляди усмивки,

ще гледаш тъжно към тълпата,

ликът си ще познаеш във витрината блестяща

и ще се запиташ за пореден път

защо живееш,

защо не спираш да мечтаеш,

когато мечтите отдавна са забранени.

Ще успееш и днес да намериш

надежда на ръба на пропастта.

Ще летиш с широко разперени криле

и ще обичаш свободата си кратка.

Със затворени очи ще дишаш

и ще забравиш, че надраскана си

с разочарование човешко.

А когато нощта се върне,

когато се измориш да бъдеш силна,

ще си легнеш с последния трамвай,

преминал по релсите стари и глухи.

Знам, че те е страх,

знам, че е трудно винаги да си жертвата

и да падаш дори насън...

И по-лесно е да напуснеш този ад...,

но аз съм тук.

Знам и че искаш да останеш.

Само отвори вратата.