Агония

Агонизираща болка
обзема цялото ми тяло.
Изпадам в безсъзнание и викам,
въртя се  в тежкото дихание.
Всичко случи се така внезапно.
В утрото пронизана с гърмежи,
сънувам буря.
Събаря ме невидимата сила
в океан от кървав студ.
Невъзможно е
да се задържа на повърхността,
тежината не ми дава,
където и да застана
все е краят на света ми
и падам,
потъвам.
Дълбая надолу
с нервна бяс и лудост,
незнам и аз какво да търся,
когато сърцето ми остава вехнещ мускул
и може само да мрази.
Има ли изобщо нещо истинско,
по пътя за надолу?