Пречупването

 

Понеделник

Усещам  умората

във атрофиралите си мускули.

Усещам празнотата

в стомаха си безчувствен.

И гласовете им чувам

в душата си далеч от мен.

И спомените за тях

се потапят, задушават, давят.

Мълнии и гръмотевици

отекват сред нощта

безлунна и беззвездна в самотата.

Пулсираща е болката

от неспособността

да бъдеш жив наистина.

И фарс е усмивката ти

и илюзия е живота ти

и заблуда са сънищата

кошмари или просто тъмнина,

но не и нужната утеха

или причина търсена от тебе.

Мираж неосъществим

остават и мечтите ти

и старостта ги разтваря,

а петната на времето

заличават същността ти.

Но този ден си отминава

като песен тихичка и нежна,

само на тебе посветена.

И как да му се сърдиш на живота,

когато точно ти

направи го такъв!

  

Вторник

Усещам я –

умората, за втори път.

И сиви облаци в небето

дори и да завиват светлината

не връщат онзи спомен,

не могат да ме стоплят във студа.

А този студ е толкова разкъсан

усещат го единствено

вкочанените ми сини две ръце.

Снегът нощес валя

и старите ни сгради и пътеки

затрупани със скреж отново

заспали са невинно

и сякаш само аз съм будна

в града очите си от страх затворил.

Още с нас света се подиграва

и размазани мечтите ни са

пред погледа им сме онези,

които никога не сме били.

Ненужни сме за времето

невидими в анархията,

живеем своя оръфан живот назаем

взет от гробището на души.

А там някъде

до черното сърце

шепти познат гласец :

„Повярвай, че можеш!”

и наистина ще можеш

да доживееш

утрешния ден.

  

Сряда

Надеждата се сипе от небето

и спомени от онзи ден ужасен

сред езерото от листенца

с цвят на есен

мирис на дървета сухи

и овяхнали треви.

Спомени.

Спомени.

Спомени.

Как искам да забравя всичко,

да започна отначало.

Не сред красота аз искам да живея,

а да рисувам щрихи в тъмнината

с перо невидимо,

което може би света ще промени.

Да повярваш в себе си

в доброто

в любовта...

Ще можеш ли?

  

Четвъртък

Бяло и червено

замечтано утро...

И едно извинение

раняващо

и съвсем ненужно вече.

Петък

Един  погубен ден

една очакваща мечта

една бледнееща надежда

един ужасен блян във сън,

рисуващ миналото.

И всичко слива се

в едното име...

в хилядите погледи

и нестихващата болка.

Едва изричам думите последни

в този ден последен,

но обичам си я

моята

огромна рана във сърцето!