Човешко същество

        „ Люцкан гори в червени пламъци – поема ”
                                                       Йовков

След този ден, обречен на пожар
не ще възкръснат много.
Защо е тъй студено
и толкова това
човешко същество ранено?
То босо стъпва по студената земя,
разрошено, окъсано, незримо...
Върви от толкоз дни наред
и сякаш цялата умора на света
обгръща го, сломява го –
то пада...изтощено.

Сред пламъци рубинено червени,
сред бомби, трясъци и пушек,
лежи едно човешко същество –
нито мъртво, нито живо.
Не е войната в погледа му влажен,
не е изплашено, не го боли.

Снежинки едри заваляват
и с тях пристига ангел снежен.
Ще вземе той раненото дете,
ще го стопли в своите ръце,
тихо песничка ще му попее
и ще го целуне нежно,
и душата мъничка ще отнесе.

В червени пламъци гори нощта –
поема сшита с думи от безкрая,
а горе в небесата бели
лети човешко същество.
То праща топчета-снежинки,
мечтае сняг да навали,
да затрупа хората нещастни,
пламъците огнени да изгаси
и да няма повече война.

А на сутринта,
над остатъците от тела,
над посипаната кръв,
лекичко пробляска светлинка...