Изгубена

Изгубена.

Толкова сама. Затварям очи.

Морски пясък цветен

искам да замръзне в лед,

защото ме измаря красотата.

Лилавият залез

ми напомня тъжна песен;

и синята вода солена

не може да те върне тук.

Мидичка прекрасна

е като надежда от света…

Не я искам вече!

Затова я хвърлям във водата.

Ако това илюзия не беше

сигурно по-лесно щеше да е.

Но морски бряг до мене няма,

море солено няма,

няма мидичка-надежда,

само сивота…сред небеса,

мирис на невидими слова,

хиляди увяхнали цветя,

път без посока…

Толкова сама. Отварям очи.

Изгубена.