“Когато птиците се носят ниско”

Когато птиците се носят ниско,

тревата свежа потъмнява,

а думите напълно са излишни,

защото безсилието надделява.

Когато птиците се носят ниско,

дъхът ни трябва да ни води,

защото слънцето и утре ще изгрее,

за да ни спаси от нощния кошмар.

Когато птиците се носят ниско,

грешките си виждаме сами,

не ни е нужен никой друг сега,

за да си обещаем мъничко подкрепа.

Когато птиците се носят ниско,

надеждата отлита винаги със тях

и сто причини има да загинем,

но ние ставаме с разперени ръце.

Когато птиците се носят ниско,

въртим се в кръг и гледаме небето,

сред облаци увяхнали се реем,

докато забравим за земя под нас.

Когато птиците се носят ниско

и няма кой да ги издигне пак,

тогава питам тихо Бога:

“Какъв е този свят? Защо боли?”

Когато птиците се носят ниско

и чакам отговор на моите молитви,

не мисля, че дори ти ме чуваш Боже,

няма те…защото ни забрави.

Когато птиците се носят ниско,

и сълзите разбиват се около мен,

тогава чувствам злобата ужасна

и само в ъгъла утихвам тихо…