Имам нов прозорец 

Гледката от него е изгнила

Горе небето плаче по цял ден 

Долу ръждата пълзи по път безформен

Старо едва дишащо съзнание

На един свят неспирно въртящ се, 

В едно и също влачещо се мълчание

А ти си в същото безлицево тяло, 

Същото еднообразно тягостно цяло, 

Което се разтича във безвремие, 

Дали дишаш или не, е без значение

Защото имаш сякаш цялата безкрайност

Тук между стените ярко бели

Да полудееш от мисловни срещи и раздели

Да намериш непозната празнота

Да останеш тих и черен като вятъра.