Бели призраци

Гледам мястото на разрушението. 

Бели призраци в нощта, 

изпълзяваме от черните лъчи на земята, 

за да изпълним пространството с мъчно мълчание. 

А времето отмерва плачещи полутонове. 

За последно сякаш ще се видим, след секунди. 

Ще ни вземе небето спомените, 

ще погребем думите, които не успяхме да опазим, 

и неизказани, ненужни, чужди, забравени, 

ще простим на света, че така нагло ни уби.