Харесвам се такава.

С подстригана коса.

Накъдрила се сам сама.

Пияна… не – опиянена:

от живота

от смъртта

от нещастието, което сякаш е забравено и нереално

от мислите премесени с утеха

от дните нямащи си дата,

от времето, в което няма часове,

от мириса на печащ се във фурната кекс,

поръсен нежно с пудра захар,

от бисквитки с течен шоколад

от чуждите животи по филмите

и допира на страници от книга.

Някак е трудно да повярваш, че след още малко от това,

някъде

на някакви си километри в далечината те очаква един друг живот.

Една реалност, много по-различна, по-трагична от твоята.

Някак е трудно да повярваш, че щастието ще стои до теб тогава.

Ако това е щастие, разбира се.

Ако не е, значи е хармония.

Ако не е, значи е пробуждане.

Ако не е, значи по-добре да греша.