Кръговрат
Опитвам се да бъда
будна
но звярът в мен е още
жив
не ми дава да мисля
не иска да съчувствам
нито да те утешавам
не мога да съм твоята
стена
не мога да ти подаря
луната
нито да посрещна
изгрева до теб.
Моят дом е мракът
пътувам нощем към
студената трева,
минавам покрай твоето
спящо тяло
погалвам те но толкова
леко, че нищо да не усетиш
повече не мога
повече не искам
по-добре без мене
остани
инак звярът няма да те
пощади
ще те приспи със нежна
песен
ще ти носи всяка вечер
самотата
ще те принуди да
сънуваш
толкова за дълго и
реално
прикован без желания и
без глас
ще те държи до себе си
насила,
но най- лошото е, че
ти самият няма да искаш да си тръгнеш
ще те обича,
ще те мрази,
но ти няма да познаваш
разликата,
ще познаваш само студа
дълбоко в себе си
ще се бориш с него все
едно се бориш с вятъра
ще си помислиш че си
го победил,
но когато се опиташ да
останеш буден
звярът ще е още жив.
Няма да ти дава да
мислиш
Няма да иска да
съчувстваш
нито да ме утешаваш
няма да можеш да си моята
стена
няма да можеш да ми
подариш луната
нито да посрещнеш
изгрева до мен.
Твоят дом ще е мракът
ще пътуваш нощем към
студената трева,
ще минаваш покрай моето
спящо тяло
ще ме погалваш леко,
за да не усетя нищо
повече няма да можеш
повече няма да искаш
по-добре без теб да
остана
инак звярът няма да ме
пощади
ще ме приспи със нежна
песен
ще ми носи всяка вечер
самотата
ще ме принуди да
сънувам
толкова за дълго и
реално
прикована без желания
и без глас
ще ме държи до себе си
насила,
но най- лошото е, че
няма да искам да си тръгна
ще ме обича,
ще ме мрази,
но аз няма да познавам
разликата,
ще познавам само студа
дълбоко в мен
ще се боря с него все
едно се боря с вятъра
ще си помисля че съм
го победила,
ще се опитам да остана
будна
но звярът ще е още жив
във мен.
Ще се смее отстрани
докато заспивам
докато се мъча да си
спомня твоите очи
и тембърът на гласа ти
не се слее необратимо
с този на мрака,
докато и аз не се слея
с него,
докато не мога да си
спомня нищо вече
и никога вече.
Коментари
Публикуване на коментар