Бунтът на мравките

Под всички мускули и кожа

сме катo скелети,

         скелети

и прогоряла плът по костите ни има,

        белези,

спомени вечни от паденията ни,

но ние чувства нямаме.

Нямаме думи

нямаме смелост

нямаме живот, нито любов,

защото ние си го правим

                                 трудно

                                 драма.

И бунтът ни е смешен

                          и надеждите

      измислен свят

      ненужен свят

      обречен свят

да рухне заедно с мечтите.

Мравките не могат да мечтаят!

Те са в своя мравуняк

                               претъпкан

                               задушен

с отровата на бръшлян

с проклятието на времето

                                и дишат

                                и умират

и може би боли ги

може би се мъчат

                              плачат.

И на кого му пука.

Един бунт.

Просто едни мравки.

Те са нищо.

Те умират като нищо.

А за тях това бе ода.

Бунтът – потушен.

Още кости, още плът.

Вече ни няма.

Но винаги ще сме

                                 тук

                         под земята,

                         на небето.

Има ни, дяволи!

Чувате ли?

Има ни!