Бунтарско

Даже вече и Супермен знае, че нещо не е както трябва.

Но защо да съм тъжна, какво като не съм  вред.

Не ми пука какво мислиш!

Не ми пука дали ме знаеш каква съм,

нито какво си мислиш, като ме видиш да влизам.

Не ми пука за твоите болни фантазии.

Ако искаш да обиждаш някого,

направи го с огледалото докато се „мацонтиш”  сутрин преди да ми се появиш пред погледа.

Ама ми писна да ми се бъркаш в живота,

да ме учиш как се живее,

да ми бъдеш измислен приятел,

който ще ме използва за случая

и после ще се прави, че не ме е видял, когато се разминем на улицата.

Писна ми и да ме разиграваш,

да ме караш да се надявам и после да ми разбиваш сърцето.

Да, знаеш ли, някои хора имат сърца, не са като теб.

Писна ми да се събуждам в същия мизерен свят,

всяка сутрин през последните 19 години

и да намирам скапаното ти лице да ме зяпа и да ме съди дори докато спя.

Може би е защото дишам…

И какво сега и това ли да не правя.

Писна ми да пия това горчиво и слабо кафе,

да се мъча да се разсъня,

за да съм готова за момента, когато ще дойдеш да ме удариш, ей така за развлечение.

Писна ми да ти следвам правилата, само защото другите го правят.

И защо да правя планове за революция, когато никого не го е грижа за нищо,

а това е само заради теб-да знаеш.

Все ми е тая какво очакваш,

все ми е тая дали ще ми крещиш или ще ме гледаш тъпо

и въобще не ме интересува за какво ми завиждаш.

Ама знай, че ми е гневно и това е страшно повече за теб.

Днес ще ми е „кефче”, ‘щото няма да те слушам.

Идвам ти на гости без покана, явно защото възпитанието ми куца точно за теб.

Не съм тук за приятелите ти клонинги, нито за да ти се подмазвам.

Идвам за безплатния алкохол.

Ще се напия яко, ще те напсувам хубаво и ще си тръгна.

И няма никак да ми пука как изглеждам!

Да си го признаем, де, ти само това заслужаваш.

Човеко!

Жалки, малък човеко, какво ще правиш, когато вече няма кого да тормозиш?

Не си мислил май, а?

Че защо ли, винаги ще има някой. 

Ама това не съм аз вече!

Реших, че трябва да си знаеш!