Това е моят рай.

Любим спомен си,

татуиран във съзнанието ми.

Вечен смут,

вечно безсилие.

Вече ми е забранено да те пазя,

думите ми са завързани

за ръба на една чаша

със смесен алкохол,

събрала душата ми

и разяждаща я бавно,

лъжейки, че няма да боли.

Поредната съчка си

в огъня,

който запалих от мечтите си.

Сега съм детето без бъдеще,

живеещо с мъдростите на безделник.

Искам да съм до теб,

да се махна

от всички правила

и мисли

и надежди

но няма да мога да го сторя,

защото нямам сили,

нито причина

да застана срещу всички.

И за какво ми е утре,

за какво ми е свободата,

ако ти не съществуваш…

Това е моят край.