Little girl

Хей малко момиче, подари ми от твоята мъка.

Дай ми една твоя сълза,

скрий се със броня от камък,

пази се от идващите куршуми,

защото си малка и жива,

а този ден е толкава мрачен,

вали едър дъжд, разтопява лицата

и те се превръщат във сенки нелепи.

Можеш ли, момиче, да ми върнеш вчера?

Защото днес мълчание е всичко,

а в главата ми рояк от мисли се преплитат

във спирала тънка и ранима.

Мислиш ли момиче за нещата,

които никога не си казвала

и за думите-грешки.

Познаваш ли любовта, която никога не си срещала?

Знаеш ли, момиче, какво е

да се взираш

в отражението си в калната локва

и да те боли

при всеки удар на капките дъжд,

падащи върху него.

Всяка капка е един миг от вечността,

но ти го нямаш,

защото времето е счупено и изхабено.

И стрелките вървят, а ти си все това малко момиче.

Още седнала пред врата на бъдещето,

незнаеща дали трябва да влезеш.

Страхуваш се да говориш,

да си спомниш,

да мечтаеш.

Защото всичко, което имаш е днес,

а днес не можеш да се бориш,

днес е късно да простиш.

Днес времето свършва…

А къде ще си утре малко момиче?