Мемоари

Ранна утрин и претъпкан автобус
нещо в мене се надига бавно
кара ме да стана права
да забравя за това къде съм
и да си измисля нещо жалко
за раздяла и неосъществимост
на мечтите ми за бъдеще красиво.

Всичко можеше да е различно
можеше да сме двама
да вървим по улиците стари
и със споделеност тиха
да обичаме луната.

Любовта винаги е разваляла грима ми…

Пак в познатата студена стая
връщам се след дълъг ден
и под едри капки от вода
смъквам тази тъмна мръсотия
и умората ми черна се топи във топлина
а пък болка като острие
се промушва между всяка моя клетка.

Странно как съм нечовешки изморена
а не мога още да заспя
чувам смях и шумове отвън
а аз съм тук, лежа сама
чувствам се разрязана на две…
сещам се една приспивна песен,
както времето преди
и запявам си я леко.

Вече не ме боли…
или съм заспала в самота.