Канела

Намерих те –

ти бе жестокост

пред прага на моята врата,

чух те още преди да почукаш,

знаех, че си ти...

знаех и какво си,

знаех, че ще ме боли,

но все пак отворих...

съгласих се доброволно

да се предам на теб...

                                        и ми хареса...

Пуснах те

ужасно бясна,

защото си играеше със мен,

със шепота на моите мечти,

с илюзиите, в които си живея...

поигра си...

                   и после ме остави...

                                                       на света... сама...

Търсих те

следвах звъна притихващ,

докато не спря напълно,

докато не се стъмни,

докато не се проби небето...

Долавям мирис на... канела

омразен и смразяващ дъх...

Намерих те отново реалност –

моя единствена истина...