Letter to the sky

" ...
Думите, действията ни, изборите, които правим, силата, с която пропълзяваме от мрака обратно в светлината, страховете ни, мечтите ни – те определят същността ни, тези, които сме и които можем да бъдем.

Вярвам в съдбата, във връзките между хората и в това, че дори един поглед или дума, едно докосване не стават просто така, а значат нещо. Ако двама души трябва да са заедно, на едно и също място, в един и същ ден и час, Вселената винаги ще намери начин те да се свържат.

Днес чух една история: момиче и момче, на едно и също място - щом погледите им се срещат сякаш взаимно се избират, предопределят съдбата си в един единствен миг. Той не знае нищо за нея, пази само спомена за нея и онзи миг, с месеци.  Докато един ден не получава картичка, не пише от кого е, няма адрес, но някак той знае, вярва, че е от нея. Намира мястото от картичката, обикаля няколко дни града, накрая сяда на площада и просто чака в продължение на часове. Накрая тя минава „случайно” и отново се виждат, оказва се, че тя точно това е искала – той да осъзнае какво изпитва към нея и да я намери. Останалото от историята е ясно.

Понякога ми се иска и аз да бъда намерена. Хората имат нужда от това, да излязат от невидимостта си и да разберат, че значат нещо за някого. А и търсенето помага, не само на намерените, но и на търсачите. Защото когато намериш някого, го правиш заради нещо и очакваш нещо повече от мълчание и неизвестност. Понякога ме е страх, че ще ме намерят, затова се крия. После осъзнавам, че никого не го е грижа за мен и моя живот, че нямам значение и дори и да изчезна един ден, това нищо няма да промени. Но мен ме е грижа.
... "