Dead memories

Мъртви спомени
единствено си пазя
скрити вече от кога не помня.
През деня убивам ги коварно
и погребвам ги в пръстта,
нежно ги приспивам и завивам,
лъжа себе си, че съм ОК.
Ала през нощта не мога
в сънищата си да се намеря,
само тях отравям и над
мъртвите остатъци ридая.
Всичките онези мои дни,
всички образи, усмивки,
листи с хиляди слова,
обещания, заръки, воля,
фалшиви стимуланти,
залъгалки, Муза и искри,
преструвките, че съм щастлива,
усмивките невинни
и смехът в истерия познат,
са напълно безполезни днес,
затова ги хвърлих в купчината
безполезна.
Драснах клечката,
запалих ги и край.
Убих ги.
Мъртви спомени си имам само.
И трите белега отлявo,
за да ми напомнят, че измамих,
да знам, че жалка съм била.
Мъртви спомени във моето сърце,
погребани сред влага,
мухъл, гнило...
Кого ще заблуждавам – те не са добре,
те скоро ще изчезнат всички
и нощите ми също ще са празни.
Но кой има право да ме вини?
На пътя за никъде за пореден път
оставам гола, боса, плачеща, сама,
неспособна да живея,
да творя, да кажа нещо...
Тъгата, болката, скръбта – мисля, че и тях убих ги!
Ала в духове превърнаха се
и ме дебнат да си отмъстят,
да ме повалят, да ме убият,
да ме превърнат в
блед и жалък
мъртъв спомен за света.